РАЗПЛАМТЯ̀ВАМ СЕ, -аш, несв.; разпламтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разпламтя̀л се, -а се, -о се, мн. разпламтѐли се, св., непрех. 1. Започвам да пламтя, да горя силно. Той скочи от стола и запали треските, много внимателно подредени под дървата в камината. След минути огънят се разпламтя. Ек. Георгиева, НЖ (превод) [еа]. ● Обр. — Да ги [фанариотите] изгоним! И пак най-напред се разпламтя общото огнище — читалището. Пак първите главни хвърли Лазар Глаушев. Д. Талев, ЖС, 360.
2. Прен. За чувство — ставам все по-силен и се проявявам все по-силно О, любов, любов! О, младост, младост! Каква треска, какво страдание причинява тази болест! Как бързо протече и отмина тя и как внезапно се разпламтя отново… В. Стоименова, ГЖ (превод) [еа].